Десислава Кирязова

Непознатите Разказваме си кодирани тайни. Единственото, което ни свързва, е автобусът, защото го чакаме треперещи пред неизвестното, като пред Страшния съд на греховете – неволни или нарочно допуснати. Забравяме за желаната крайна точка, а отсечката, която свързва Непознатите улици, е затворена. Там продължават историите. И тайните, и страхът от последствията, и кладенецът с думи – непознати и трудни, споделямев очакване да срещнем някой, шепнещи тайни който ще ни помни като приказка в прашна книга на последния рафт, прочетена ...